КАВА̀НА ж. Диал. Вид горна дреха; ямурлук, кабаница, чепкен, наметало. Подигнала каванка чувана, / та му сабя закопчала. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 332.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)