КАВЕНЀ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Кафене. Ангел Кънчев започна да търси из джебовете си, но като не намери никакъв паспорт, каза на Али Ефенди, че може би да го е забравил у тях или на кавенето. З. Стоянов, ЗБВ I, 91-92. — Ти си ходил по кавенетата да пиеш и да правиш на хората безпокойствие. П. Хитов, МП, 53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)