КА̀ВРА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал.1. Женско покривало за глава, изработено обикн. от копринен плат. — „Ак се годи [либето], нек се глави, / .. / Яз ке ида в манастира / калугерица, / ке забрада черен каврак / до черни йочи.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 206.

2. Червено покривало, което кумът поставя в деня на сватбата върху главата на невястата (Н. Геров, РБЯ).

— От тур. kivrak.


Източник: Речник на българския език (онлайн)