КАВРЪ̀ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Завит с форма на полудъга. Тогава там бяха двата им вола, с големи кавръчести рога, едри и хубави — като два сиви сокола. Ст. Марков, ДБ, 70. Кавръчести вежди. Кавръчести мустаци.
