КАВУ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. В миналото — шапка, ушита от вълнен или памучен плат, носена от османците. Той [емирът] е почетен титул, който носят онези от турците, които претендират на роднинство по кръв с пророка Моамета. Като таквиз те имат право да носят гъжва (кавук). Ч, 1871, кв. 19, 606.
2. Вид островръх, понякога с леко накривен връх калпак. Скиеският народ, саките, ходели с високи, островърхи кавуци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 178.
— Typ. kavuk. Друга форма: кау̀к.