КА̀ВУ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Презрително название на момче или момиче християнче, употребявано предимно от българите мюсюлмани в миналото; гяурче, гявурче, каурче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
