КАВХА̀Н м. Истор. 1. Прабългарска и българска титла на лице, което заема второ място след хана, царя, в администрацията на Първата българска държава.
2. Лице с такава титла. Пръв след великия войвода започна да говори кавханът. Д. Талев, С II, 148. Отсреща в елипсовиден полукръг разперваше двукатните си крила дворецът на българските ханове. Вляво се редяха дворците на канартикина, на чъргубиля и на кавхана. Й. Вълчев, СКН, 81. Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си доспехи. Д. Линков, ЗБ, 10.
— Прабълг.