КАВЬО̀Р м. Простонар. Ковьор. Защо да ходи [старата мома] и за какво да работи? Нима не стигат тия безчетни тантелени възглавници и чаршафи, .., покривките за маса и кавьорите от черни сукнени парчета? М. Кремен, СС, 135-136.

— Руско произношение на ковьор (Вж. А. Пиронков, Замяна на руските думи в езика ни с български, РР II 1929, кн. 5, 247).


Източник: Речник на българския език (онлайн)