КАДА̀Р нареч. Остар. и диал. Само. Нам децата не ни трябват; сега, гдето ще салмуват (безчинствуват) из къщи, по-добре да се приберат, да ги учиш кадар да се попрекръстват, да очитат софрата. Р. И. Блъсков, СбНУ XVIII, 553. Tвa е кадар за тебе работа. БД I, 92.
— От араб. през тур. kadar.