КАДА̀СТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. 1. Геодез. Установяване на границите и местоположението на отделните участъци земя; регулация, регулационен план. Това тука е едно окръжно по изменението на правилника за строителните работи, как да се дават линиите по кадастъра. П. Славински, ПЗ, 96.
2. Финанс. Опис с оценка на поземлените имоти на някое селище, които подлежат на облагане с данък. — Знаете ли, че есенес вашите бирници дойдоха по селата за кадастър — не е, казва сега, десятък — .., — ами кадастър. Не ви щем житото, пари ни дайте. В. Геновска, СГ, 195. Во едно не тъй далечно минало кадастърът (..) бе предназначен най-вече за събиране на средства за държавния бюджет чрез облагане с данъци. ВН, 1981, бр. 99, 2. Поземлен кадастър. // Стесн. Всяко сведение и класифициране на издирени и установени факти и особености на данъчните обекти.
3. Остар. Разш. Спец. Списък на лица и животни, които се водят на отчет. През първото десетилетие на XVIII в. действителният походен ефектив на лепната войска от Румулия възлизал на 4596 души, докато по официалния кадастър същата войска трябвало да наброява 6377 души. В. Мутафчиева, КB, 25.
◊ Воден кадастър. Спец. Събирани и систематизирани данни и сведения за водните обекти на дадена територия и за техния режим. За проучването на водните имена е необходимо да се направи справка във водните кадастри.
— От фр. cadastre. — Друга (остар.) форма: када̀стр, рус.