КАДЕМЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. 1. Който докарва сполука, щастие, който носи късмет. — Всички ми завиждат. Мъжете дори ръка ми целуват. „Дай — казват — да тръгне и на нас. Кадемлия човек си.“ К. Кръстев, К, 157. — Дошъл съм да ви бъда първият купувач. Ръката ми е лека, кадемлия. Д. Спространов, С, 118. — Ако си кадемлия, пожелай ми „на слука“ и да бягам, че много окъснях. Ат. Мандаджиев, БЦР, 57.
2. Щастлив, късметлия. Кадемлия човек си. Всичко ти върви.
3. Като същ. кадемлията м. Щастливец. На кадемлията всичко е в ред.