КАДЕФЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. Кадифен. Кметът измъкна веднага от пазвата си дълга, навита на края .. кожена пунгия. И започна да вади от там и да брои на кадефлията миндер жълтици. Зл. Чолакова, БК, 51.


Източник: Речник на българския език (онлайн)