КАДЍАСКЕР м. Истор. В Османската държава — военен съдия. — Прости, султанъм, — говореше кадиаскерът на Румелия. — Изглежда, не дочух: да се въоръжават всички, без оглед на вяра и народност? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 384.
— От тур. kadiasker.
