КАДЍЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на кадия; кадийски. На кадиевия съд са подсъдни безусловно само следующшпе дела. ВП, 139. Занаглася тамбурата момко млади — / .. / ей го спретна, ей го метна изведнъжка — / че се сепна кадиево сърце мъжко. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 16. Дотолкова кусур и у кадиевата дъщеря се намерва. Послов.
— Други форми: кадѝοв, кадѝйοв.