КАДЍИЦА ж. Остар. и диал. Кадийка1. Никола порти градеше, / нови порти кадиови, / излезнала бела була, / бела була кадиица. Нар. пес., СбНУ VII, 27. Ютре че д йиде кадия, / той на джамия че д йиде, / а кадиица на баня, / язе чем сама там да съм, / и тизе, брате, да дойдеш / имане да си украднем! Нар. пес., СбНУ XLIII, 329.


Източник: Речник на българския език (онлайн)