КАДЍЙНИЦА ж. Остар. 1. По време на османското владичество духовен мохамедански съд с кадийско правораздаване. Упражняваше званието адвокатин в турските кадийници и съдилища. Ив. Вазов, Съч. VI, 152.
2. Разш. По време на османското владичество граждански съд, мехкеме.
3. Сградата на този съд; съдилище. „Нямам пари в себе си — казал побойникът. — Ще отида в къщи да донеса.“ И кадията го пуснал... Чака Хитър Петър, чака в кадийницата, ала оня не идва и не идва. Д. Мантов, ХК, 91. Къщата на братя Жекови приличаше на кадийница. Едни влязваха, други излязваха и секи носеше нещо със себе си. З. Стоянов, ЗБВ I, 180. Едната от тези стаи беше за учителите и нейното вътрешно устройство приличаше на старовременните кадийници; сиреч, един тесен и нисък одър, постлан с жълта басма. ДЗ, 1867, бр. 6, 22.