КАДЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на кадия; съдийски. Из кадийските книги на румелийските градове още след първите години на ХVIII в. се появяват колективни оплаквания срещу някой аян. В. Мутафчиева, КB, 49. Когато намерих Стояна, то са известих, че приятелите са намислили да нападат на кадийския конак същата вечер. П. Хитов, МП, 18. — „Ой Яно, Яно, убава Яно, / снощи е, Яно, чиляк загинал, / чиляк загинал, кадийски чиляк, / кадийски чиляк, запчийски братец.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 34. Кадийска присъда. Кадийски съд. Кадийски регистър.