КАДЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до кадило. След панихидата отново прокънтя Ботевата песен. Понесоха, та сложиха венци по дървените кръстове, където догаряха свещите по камъните, с угасващата жар и чезнещия над тях кадилен аромат. В. Геновска, СГ, 299. В тишината погребална / дим кадилен се разнася. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 105. Там горят до камъните кротко свещи — / на оброчище под дъбовете стари, / .. / ден безкраен весел се разля в простора, / а от глинената чаша дим кадилен / се въззе нагоре. Ем. Попдимитров, К, 41.
◊ Кадилен олтар. Църк. В православния християнски храм олтар за кадене с тамян. И сичкото множество людско беше вън, и молеше се Богу во времето на кадението. И яви му се ангел господен, който стоеше от десната страна на кадилния олтар. Н. Рилски, НЗ (превод), 106.