КАДЍЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Кадилница, тамянница. По поличките във фаянсови кадила пушеше благовонен аромат. Ив. Вазов, Съч. XIII, 165. Пинговчето държеше дървен кръст, стар свещеник разлюляваше кадило, а зад ковчега вървеше с твърди стъпки учителката Одринлиева. А. Страшмиров, Съч, V, 348. Някога Филип правил голямо угощение; .. Като дошел, поканил го да седне и турил отпреде му [на Менекрат] кадило да го кади. П. Р. Славейков, СК, 111.
2. Благовонен дим от кадилница, олтар или жертвеник; благовоние, благоухание. Тъгува гората и горестта ѝ като кадило пред олтар се носи нагоре. Ив. Кирилов, Ж, 8.
3. Остар. Благовоние, тамян. Миризма от скъпи кадила на удоволствието достигнала до обонянието му. Ст. Ботьов, Κ (превод), 26. Темян е гръцка реч, на български тя ще каже кадило. Т. Икономов, ЧПГ, 102.
Ο Пани (поли) кадило. Църк. Остар. Многосвещник.