КАДИФЀ, мн. -та, ср. 1. Мъхест, мек копринен, памучен или вълнен плат, чиято лицева страна е с гъсти, къси влакънца. Той беше облечен в широко палто от тъмнокафяво кадифе, а панталоните му бяха от тъмносиньо сукно. Д. Спространов, С, 9. Двамата братя, .., какво ли не свалиха от рафтове и полици, .., за да вземат очите на необикновените купувачки: пъстри басми, .., кадифета, тантели. Д. Талев, ПК, 261. Това [бойно] знаме костисваше на панагюрския окръг около 15 — 20 лири, защото беше от чисто копринено кадифе, от едната страна зелено, а от другата червено, с български лев, посредата, ушит със сърма. З. Стоянов, ЗБВ I, 389. Влезе един слуга с едно блюдце разлато, покрито отгоре с червено кадифе. Π. Ρ. Славейков, ЦП II (превод), 155. Кафе и кадифе не йе све йедно. Послов., СбНУ XXV, 21. Гладко кадифе. Рипсено кадифе. ● Обр. Тънка лятна струя шуртеше от цинковия чучур в коритото, покрито с мекото зелено кадифе на водораслите. Г. Мишев, НЖ, 38. Отъпканата бяла пътека се виеше като змия из зеленото кадифе на нивите. Н. Ракитин, бр. 1931, кн. 8, 257. В понеделник телефонът на Тихомир Цеков иззвъня. — Да, моля? — рече той с онова кадифе в гласа, което употребяваме най-често при разговори по домашния телефон. Сп. Йончев, РБ, 22. — Кадифето на очите ѝ отново ме погали, сивите облачета на обидата съвсем се разпиляха. ВН, 1960, бр. 2659.
2. Диал. Есенно градинско цвете с разклонено стебло и подобни на карамфил оранжевожълти цветове с възтежка миризма; турта, овчарка3, невен, кадийка2.
3. Диал. Лятно градинско цвете с увиснало съцветие, наподобяващо цвета на щир; стратор, кокудиче, сопол, червен щир. Яно денице, денице, / набери ми росна китка / от секаквото цветенце, / от бял червен тряндафил / и от шарено кадифе. Нар. пес., СбИБ, 56.
4. Като прил. неизм. Остар. и диал. Кадифен. Дали се чуло, видело, / мома булюкбаш да бидет / Co сто и петдесет сеймени, / .., / с кадифе фустан до земя, / со тънка пушка на рамо, / чифте пищоли на пояс! Нар. пес., СбБрМ, 339.
◊ Като кадифе мек. Разг. Много, приятно мек. Кой знай как, дойде му на ума оная тиха вечер, досущ прилична на сегашната, когато се разхождаха из ливадата по меката като кадифе трева. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96. Долу реката се пенеше, но все меко ближеше скалата, която бе до горе обрасла с зелен мъх — мек и лъскав като кадифе. А. Страшмиров, ЕД, 71. Плюш и кадифе. Разг. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че не всичко е както трябва, че не всичко е наред. Всичко ми е плюш и кадифе, та само кола остава да си купя.
— От араб. прeз тур. kadife. — Друга (остар. и диал.) форма: кадива̀.