КАДИФЯ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Кадифен. Други двама въстаници въздраснаха по къщата на хаджи Лукова за да снемят от върлината кадифяното знаме. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. Той се метна леко на кадифяното синьо седло със златни краищнщи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 12. Аз съм сам-самин и в полудрямка се изтягам на мекото кадифяно канапе. СбЗР, 344. Все ти се ще да я погалиш, да докоснеш кадифяната ѝ, прохладна кожа, да се притиснеш към нея. Д. Талев, ЖС, 209. Сеньорита Изабела танцува .. Тя хвърчи по колелото на дансинга като ония големи кадифяни пеперуди, които се бият нощем ο стъклата на осветените прозорци. Св. Минков, ДА, 108. Това бяха топли добри очи — с кадифяна мекота. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.