КАДЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. и (рядко) ж. 1. В Османската империя и у нас непосредствено след Освобождението — съдия. Кадиите по диваните, щом се спомняха за Индже, потапяха веднъж u дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдеха право. Й. Йовков, СЛ, 143. Баба Бекир намислил да се възползува от правата на съдилищата в страната и, след като разпитал за конака на кадията, потропал на местното мирово съдилище. М. Георгиев, Избр. разк., 192. —„Кадии, селски съдии, / или съдете или аз ще да съда: / девет годин станаха / от Стайко не можем да се оженим.“ Нар. пес., СбВСтТ, 291. Лудите пред кадия не крадат. Послов. Станеш ли кадия, масло много. Послов. // Разш. Съдник. — Човек не е дърво я, виж децата ми, .., па и те се карат и бият и всяка вечер ставай кадия, та ги разправяй. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. Сега, от безпристрастен зрител, Марко се обърна на кадия. Ив. Вазов, СбНУ I, 4.
2. У мюсюлманите — духовник, който съди по основанията на шериата. Доде кадията, раздели по турски шераат комуто каквото се пада, .., и после секи седна долу. Ил. Блъсков, СК, 28. За разгледвание на граждански дела между мюсюлманите оставя ся, .. съдът на кадиите. ВП, 138.
3. У мюсюлманите — звание на светски и шериатски съдия. Фанали са турци да излизат — / кой ка мина, по жълтица дава; / кога мина Алия кадия, / он му [на Марко] даде саш шъпи жълтици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 18.
◊ За кадия да се намира. Диал. В случай на нужда, когато потрябва да се намира. Кадия без брада. Диал. Ирон. Човек, комуто се оплакват от нещо с надежда, че той ще го оправи. Кадия дошъл. Диал. Така са казвали жените, когато са имали менструация (тъй като кадията всеки месец ходел по селата). Кой те пита бръснат ли е кадията; пита ли те някой бръснат ли е кадията. Разг. Ирон. Защо се бъркаш в чужд разговор, в чужда работа, не се намесвай, когато не те питат. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществуването му. — Тебе кой те пита бръснат ли е кадията? Ив. Вазов, Съч. XIX, 33. Минало покрай кадията. Диал. За ястие — опушено, окадено е. Не съм кадия на някого. Диал. Не съм заповедник на някого, не мога да го съдя, критикувам.
— От араб. през тур. kadi.