КАДЪ̀Н неизм. прил. Диал. и нар.-поет. За хубава жена или девойка, която обикн. не се труди. Присмяла ми са й Даймяна, кадън Даймяно, / на каба Гюро овчери. Нар. пес., СбНУ XLVI, 264. Никой си Нанко не съзря; / ка го й съзряла снаа му, / снаа му кадън Тодора. Нар. пес., СбНУ XLVI, 27.
◊ Кадън гьобек. Диал. Вид тестен сладкиш със сироп, характерен за кухнята на османците. Гостите седнаха .. Поднесоха шербет, .., кадън гьобеци. П. Константинов, ПИГ, 106. Той много обича сладките работи. Де го чичо Генчо — все по сладкарниците: баклавички яде, .., бонбони, кадън гьобеци, пастички. Ст, 1959, бр. 695, 3. Кадън пармак. Диал. Едро десертно грозде с продълговати зърна; бяла резекия, кадънски пръсти. „Стани, стани, йотори ми, / че ти нося пълна кърпа, / .. / бяло грозде кадън пармак.“ Нар. пес., СбНУ XLVII, 127. — В лозето ще засадя едно грозде, кадън пармак, кадънски пръсти, както му думат... Д. Спространов, С, 258.
— Typ. kadin.