КАДЪ̀НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на кадъна. Таз вечер да идем / на зла работа — на кражба, / в кадънината кория / на султанската сюрия. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 60. Кадънина нива. Кадънини деца.
