КАДЪ̀НИЦА ж. Диал. Умал. от кадъна; кадънка, ханъмка, туркинче, буле. „Мълчи, моме, мълчи, недей плакаш, / не водим те за черна робиня, / нел те водим за бела кадъна, / за кадъна и за кадъница.“ Нар. пес., СбВСтТ, 763.
