КАДЪ̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от кадъна; кадънка1, ханъмка, туркинка, туркинче. Край нас минаха едно малко десетгодишно кадънче, една туркиня със сини платнени гащи и черна ферджа. Ив. Докторов, ЗД, 31. Ей де ми иде кадъна, / наслед кадъна кадънче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 154.
КАДЪ̀НЧЕ2, мн. -та, ср. 1. Умал. от кадънка2; кардаринка, калинчица. Високо в широките клони на един явор беше гнездото на две кадънчета, младоженци още. Елин Пелин, Съч. II, 129.
2. Малкото на кадънка2. В гнездото имаше две току-що излюпили се кадънчета.
КАДЪ̀НЧЕ3, мн. -та, ср. Диал. Полско пълзящо растение поветица; повой.