КАЗА̀ ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица, по-малка от санджак и по-голяма от нахия; околия. Дядо Пуньо е пришалец у казата. Там се заселил още в Севастополското морабе и се оженил в Сврачево. М. Георгиев, Избр. разк., 171. Само три от общо четиринайсетте кази на Чирменския санджак .. били свободни от кърджалии. В. Мутафчиева, КB, 120. — „Стани си върви, юначе, / тук нема мома за тебе, / не в сова село, ни в друго, / ни в сая каза, ни в друга.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 298.
— От араб. прeз тур. kaza. — Друга форма: кааза̀.