КА̀ЗАН, -а, -о, м. -и. Прич. мин. страд. от кажа като прил. 1. Който е изречен. — Това е левски скок! — извиква той удивен .. Не по-малко са удивени и неговите другари, .. Казаните от Раковски думи се подемат от тях. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Вървя в мрака с приведена глава / там, гдето двама бивали сме ние, / и нощний шум невнятен сякаш крие / следи от нявга казани слова. К. Христов, ИБ, 32.
2. Който е съобщен, посочен, за който вече се е говорило. На 29-ий, надвечер, .. е пристигнала турска войска с топове .. Казаната войска беше пехота, не повече от един табор. З. Стоянов, ЗБВ II, 143. Гоце имаше да направи един преглед на четите в Серския революционен окръг и да ги упъти за бъдещата работа. С тая цел, в първите февруарски дни, казаните чети бяха вече събрани на Али ботуш. Π. К. Яворов, Съч. II, 240. След едно пътешествие от един месец и половина Вега пристигнала до нос Челюскин — .. След няколко дни Вега отплувала към изток от казания нос. ИЗ 1874-1881, 218.
3. Като същ. казано<то> ср. Нещо изречено, съобщено, посочено. — Животът опровергава казаното, че добрите плодове растат само на добри корени. Елин Пелин, Съч. IV, 16. Само едната част от казаното на Волова, беше достатъчно да произведе у мене възхищение. З. Стоянов, ЗБВ I, 283. Отведете го веднага при татарския Мирза. .. Казаното на минутата се извършило. Ст. Ботьов, Κ (превод), 91.
◊ Казана дума, хвърлен камък. Разг. Няма връщане назад. — Дървеняк такъв! Чула тази дума от лоши момчета, тя я изрече, без да се замисля. Сепна се веднага, ама — казана дума, хвърлен камък. П. Бобев, ГЕ, 119. Казана дума не се прибира (връща) назад. Разг. Нещата остават така, както са уговорени, не могат да се променят. — Чичо, а къде ще отидеш? Казана дума не се прибира назад. К. Константинова, НДД, 25.
КАЗА̀Н м. 1. Голям и дълбок, обикн. меден съд за готвене, претопяване на мазнини, за събиране или топлене на вода и др.; голям котел. В пясъка на малката река димяха огнища и вряха казани с гостба. К. Петканов, ЗлЗ, 237. На огнището клокочеше голям казан недоварен сапун. Д. Талев, ЖС, 17. Трябваше да чистим лук и да подклаждаме огъня, на който вряха казани с фасул. Г. Белев, ПЕМ, 60. Ми стоплиле казан вода / да измийеет невестата. Нар. пес., СбКШ, 118. Сиренарски казан. // Разш. Разг. Голям метален съд. — Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. А. Каралийчев, НЗ, 164. Петър си къща закопа, / казан имане намери — / ни почна къща кат каптор, / най почна къща кат сарай. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 119.
2. Голям меден съд с похлупак и серпентина, имаща форма на лула, за варене на ракия или розово масло. Селяните бяха насядали край казана, под него гореше огън и тръбите димяха. Ракията цъцреше от лулите. Й. Радичков, В, 123. Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 164. Щом башибозуците влез ле в Клисура, те ограбиле къщите ѝ. .. Между другите неща 450 казане за трендафилово масло са биле отнесени в турските села. НБ, 1876, бр. 33, 128. Дестилационен казан.
3. Резервоар за течности. Първото донесение получихме от един войник, който излязъл да пие вода от походния казан. Св. Минков, ПК, 6. Тази машина работела с пара и имала казан, чаркове, деветнадесят толумби и тридесят и девят резета, които били окачали орудията едно с друго. Дун., 1866, бр. 129, 2.
4. Диал. Малка котловина, кръгла падина, вдлъбнатина, ровина.
— Typ. kazan.