КАЗАНДЖЍЙНИЦА ж. 1. Работилница, в която се изработват казани и други съдове от медна или поцинкована ламарина; бакърджийница. Тая чаршия представляваше мегданче, настлано с калдъръм още в турско време, заобиколено с казанджийници, сарачници и тенекеджийници. Ем. Станев, ИК I и II, 418. От казанджийниците се разнасяше равномерното пухтене на духалото. Д. Спространов, ОП, 42.
2. Сграда, в която са вградени казани за варене на ракия или на розово масло. Тя мина край казанджийницата. Селяните бяха насядали край казана, .. Ракията цъцреше от лулите. Й. Радичков, В, 123. В казанджийниците вечер се пееха юнашки песни — точеше се на сребърни нишки преварената гроздовица. Г. Манов, КД, 96.