КАЗАНДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Млад казанджия. Невен цвеке шестореда, .., / .., / никой нема да го бере; .., / сал Мариче от Търниче, .. ,1 и Никола казанджиче. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 36-37. 2. Помощник, чирак на казанджия.
