КАЗАНДЍСВАМ, -аш, несв.; казандѝсам, -аш и казандѝша, -еш, мин. св., казандѝсах, св., прех. Диал. Спечелвам, припечелвам. Трайче сега и кон казандиса, явна на него и си отиде дома. Нар. прик., СбНУ XIX, 57. Казандиса много стока, / си направи висок сарай, / си загради бела башча, / си засади дрвя на башчата. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 332-333. Ми отишол Гъорги на тугина, / малко-много три години време; / казандисал малко-много стока. Нар. пес., СбНУ XXIX, 120. казандисвам се, казандисам се, казандиша се страд.