КАЗА̀НСКИ1, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от казан. — Стига да е минала ракията през казанската лула, гаврътваше чашките една след друга. К. Григоров, ТГ, 114.
КАЗА̀НСКИ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от Казан (град по Средна Волга) и от казанец2. — От Петерсбург телеграфират, ..: на 6 декемврия във времето на богослужението в казанския събор няколко млади люди, повидимому ученици, направиле безпорядок. НБ, 1876, бр. 55, 215. Ти под казанските стени се би / и с лехите при Шуйский се бори. Ив. Вазов, ИГП (превод), 113. Казански татари.
◊ Казанско ханство (царство). Истор. Татарска феодална държава в Средното Поволжие през XV—XVI в. с главен град Казан. Тоя храм е бил съграден на 1558 год. от Иван Грозний в памет на покорението казанското царство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 134.