КАЗА̀ЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. 1. Сборно название на живеещите в XVI в. из южните степи руски бежанци, избягали от феодалния гнет на Московската държава. Погледнете на това гигантско лице Тарасов, на тоя войн казак, комуто не трепва окото от страх пред нищо, .., който няма милост ни за жена, ни за чедо, а знае само две неща: славата на православната вяра и на казачеството. Н. Бончев, Съч. I, 159.
2. Военизирано съсловие, съставено от привилегированите потомци на тези бежанци, което охранявало и разширявало границите на руската империя. По време на революцията Михаил Шолохов е едва дванадесетгодишен. Независимо от това обаче той се нарежда на страната на революционното казачество. Лит. XI кл, 140. Донско казачество. Забайкалско казачество. Кубанско казачество. Сибирско казачество. Уралско казачество.
3. Част от населението на Русия, наследник на запорожките, донските, уралските и забайкалските казаци. Пчелите пак ще съберат мед и коне ще се развъдят повече .., но старите казаци вече ги няма и казачеството започва да посивява. Й. Радичков, НД, 238. Казачеството участваше в конните войски на руската армия.