КАЗAЧО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Руски народен танц в 2 / 4 такт с бързо темпо и подскоци, изпълняван от едно лице, двойка или група. За пръв път чухме хор и солисти на руски народни песни и видяхме знаменития казачок, изпълняван групово и единично. К. Константинов, ППГ, 38. Балалайката задрънча, младият човек заигра казачок. Ем. Станев, ИК III и IV, 362.
— Рус. казачок.