КАЗЕМА̀Т м. 1. Воен. Фортификационно съоръжение, обикн. от бетон, за предпазване на войски и бойна техника от въздействието на огневите средства на противника; бункер. Ясно се виждаше и укреплението на Иджас: блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите, широки зееха входовете на казематите. Й. Йовков, Разк. II, 73. Дъбовите врати [на крепостта], обковани с ръждясали железа, се отваряха и скърцаха тъжно и продължително в лабиринта от високи кули, от тъмни и хладни каземати. Д. Димов, Т, 464.
2. Мор. Бронирано помещение на кораб за поставяне на оръдия и боеприпаси, както и за защита от пораженията на противниковия огън. Каземат на кораб.
3. Подземно помещение на затвор за изолиране на задържаните; карцер, тъмница. Влажни, студени и тъмни са казематите, килиите и карцерите, в които са лежали и гнили такива светли умове като писателят революционер А. Н. Радишчев. А. Каралийчев, С, 127-128. Крепостта е била едновременно и място, където са били затваряни борците за свобода: .. В подземията, наречени „каземати“, ние потръпвахме от ужас пред средствата на средновековната инквизиция. ВН, 1959, бр. 2525, 4.
— Фр. casemate.