КАЗЍНО, мн. -а, м. 1. Увеселително заведение с ресторант-градина, обикн. в крайморските градове. В едната зала на казиното свиреше вечер прочутият струнен оркестър, .., а другата зала се делеше на две отделения — билярд и „аперитивна“. А. Гуляшки, ДМС, 116-117. Един ред оскубани палми .., две казина, безброй евтини пансиони, куп безработни фотографи на кея. .. поддържат външния облик на някакъв празник. К. Константинов, ПЗ, 98. — Идвате тук лете за един месец, ходите по плажа и казиното... И разправяте, че Созопол е красиво място. Ем. Манов, БГ, 177. Митру гледаше кога да иде на това казино, дето се сбираха сички като него. Ил. Блъсков, КУ, 31. // Остар. Клуб с бюфет. Според неговата интонация може лесно да се разбере, че такъв род мисли той изказва често в офицерските казина и при официалните преговори. ОФ, 1950, бр. 1790, 3.
2. Игрален дом. Понякога само се чуваха уединени крясъци и псувни на някои закъснели картоиграчи в някое затворено казино. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. До самия град Кюстенджа, на брега на морето, има казино, в което някога по цели нощи се е разигравал комар. Г. Белев, КP, 90.
— От ит. casino прeз гр. καζίνο. — Друга (остар.) форма: газѝно.