КАЗИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Остар. За облекло, жилище и под. — който се дава от държавата за ползване. Веднаж при упражненията на лоста един новобранец падна с главата надолу и за миг изгуби съзнание. Фелдфебелът се спусна върху него, .. и като го разтърси с всичка сила, изкрещя побеснял на ухото му, че с казионни дрехи никой не можел да се търкаля в праха. Св. Минков, Избр. пр, 21. Всеки момент частите на Трети украински фронт могат да прегазят добруджанската граница; правителството в София търси спешни контакти с англичаните; полицията е в паника, мнозина хвърлят казионната униформа и се спотайват по селата. Др. Асенов, ТК, 165— 166. Храната се разнасяше обикновено от един метач .. Надзирателят отваряше вратата и бакарът посипваше един-два черпака в казионните бакърени паници. Ем. Манов, ПЯ, 66. Казионни жилища. Казионни коне.
2. Прен. Пренебр. Който се съобразява, нагажда към изискванията, нормите на властта. Сатиричният му [на Св. Минков] смях се насочи срещу казионната еснафщина, срещу дребнобуржоазния духовен манталитет и еснафската пошлост. Лит. XI кл, 348. В армията съществуваха два военни съюза — казионен и опозиционен. Д. Казасов, ВП, 434. На тия защитници Лора импонираше с предизвикателното си държане към обществото, с незачитането на казионния морал. М. Кремен, РЯ, 337. Страшно ненавиждаше той ония млади писатели, които се мъчеха по някакъв казионен път да смажат своите „конкуренти“, та като останат сами, да бъдат общопризнати. СбАСЕП, 127. Избяга от полка и поручик Константинов .. Негодуванието растеше: казионният патриотизъм бе блеснал с целия си фалш! П. Илиев, ЛВ, 74. Казионен подход.
3. Прен. Пренебр. За език, реч — който е беден откъм изразни средства и лишен от оригиналност; шаблонен, банален, сух. — Ти, .., не гледаш с канцеларската бездушност на професията си. .. — А когато тия добри хора са заплашени от увяхват между книжата, пращаме ги на лечение, или — както се казва на казионен език — в огъня на производството. А. Гуляшки, МТС, 9. Казионна фразеология.
4. Като същ. казионното ср. За явления от действителността като език, стил, поведение, отношение и под., които се придържат към остарели норми, като по този начин са лишени от развитие, от осъвременяване. Има писатели, които се мъчат да разкъсат кръга на казионното и на остарелите шаблони. Б. Шивачев, Съч. I, 66.
— От рус. казённый. — Други (остар.) форми: казeо̀нeн, казьо̀нeн.