КАЗУЍСТИКА ж. 1. Юрид. В юриспруденцията — приложение на общите статии на закона към различни юридически случаи.
2. Филос. В средновековната схоластика — изкуство на богословската догматика, при което се е намирал отговор на всеки поставен или зададен въпрос.
3. Прен. Ловкост, извратливост в спора на базата на лъжливи доказателства и хитроумни измислици. — Помните ли задачката за трите мухи, .. — Три мухи излитат от масата на интервал от една секунда с различна скорост. Пита се: след колко време те отново ще се намират върху една и съща плоскост. — Драги мой, оставете на мира вашата казуистика! — недоволно възкликна Пинчук. О, 1983, бр. 47, 12. Фантазията ви работи отлично. Само в нея заемат твърде много място разните му там сфероиди, четиримерни цилиндри и изобщо всякаква казуистика. О, 1983, бр. 49, 11.
4. Мед. Съвкупност от клинически наблюдения върху историята на една и съща болест у няколко пациенти, която се използва при установяване на заболяването.
— От фр. casuistique през рус. казуистика.