КА̀ЗУС м. Книж. 1. Отделен, често необикновен случай или произшествие. Техни Превъзходителства умело извличаха поуки от всички казуси на историята. Ем. Манов, ПУ, 159.
2. Основен, често заплетен въпрос; проблем. Между многото чертици, в които се крие образът, човек може да бъде разкрит и по това, как пуши или как отказва цигара. Не казвайте, моля, че правя големи казуси от дребни поводи. Б. Болгар, ПД, 157. Вниманието на автора ѝ [на пиесата] е съсредоточено преди всичко върху философски диспут, който се води на страниците ѝ, върху решаването на основния философски казус: за или против вярата в човека. Ив. Остриков, ППА, 60.
3. Юрид. Сложно и необикновено дело в съдопроизводството. Съдиите се спогледаха. Такъв заплетен казус не бяха срещали. Какво да правят и какво наказание да наложат на човека? ВН, 1962, бр. 3270, 4.
4. Юрид. Действие с външни признаци на престъпление, но без вина, поради което не се наказва. — Не я познаваш, но аз съм ти разправял за мъжа ѝ, помниш ли? .. — Как така не можеш? Оня, милият господин другар, който си сменя жените според режима... Също класически казус! Ем. Манов, БГ, 14.
5. Мед. Болест, която представлява интерес по своята рядкост и своеобразие.
◊ Казус белли. Книж. 1. Повод, причина за война. „Казус белли (причината за война) [с Турция] не може да оскудява, а за почнуване има доволно войска, съсредоточена на руските граници.“ НБ, 1876, бр. 35, 136. 2. Прен. Причина, претекст за разваляне на отношения или за водене на спор.
— Лат. casus ‘случай’.