КА̀ЗЪН, мн. няма, ж. Старин. 1. Наказание, присъда. Духовниците получават власт само да омекотяват човеколюбиво наказанието и да свидетелствуват пред властта, че престъпникът се е променил и може да му се прости предписаната казън. Н. Драгова, КО, 75. Когато узнал за готвеното предателство, Самуил не се поколебал да предаде на смъртна казън и собствения си брат. К, 1968, кн. 8, 2. Първата му [на Стамболов] депеша гласеше: Съобщете Муткурову, .. Да обяви военно положение в цяла България и да заяви на софийското узурпаторско правителство в 24 часа да сложи управлението под страх на смъртна казън. С. Радев, ССБ II, 78. Пусни ти своите ветрове в нощта / да минат като казън по земята, / раздрусай всички градове в света, / срини ги, есен, с трясък във тъмата. А. Разцветников, С, 160. Моята стража е моят позор, / моята казън са дните предишни! Д. Дебелянов, С 1946, 86
2. Лишаване от живот в резултат на присъда, често чрез посичане. Отец Ангел говори дълго за еретиците и така се увлече, че накрая обяви Радомир за техен защитник. — Казън за непокорните, казън за крилото на еретиците и бунтовника срещу царя, казън! — завърши гневно той. М. Смилова, ДСВ, 75. Над Атлантическия океан / висим във самолета полупразен, / завързани ο стола с як колан, / като осъден на жестока казън. А. Муратов, ХД, 133.