КАЙВЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кафен, кафеен. — Аз бабешки цяр зная: по кайвява чашка с водица и я разбърках с малко барут Ив. Вазов, СбНУ II, 61.
— Друга форма: кайвѐв.
