КАЙДИСВАМ1, -аш, несв.; кайдисам, -аш и кайдиша, -еш, мин. св. кайдѝсах и кайдѝшех, св., прех. Диал. 1. Скълцам, надробявам, счуквам. Богдан Грозданка улови, / че ѝ главата отряза, / къс по къс я кайдисваше. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 71.
2. Прен. Погубвам, убивам, заколвам човек или животно. Та па си Черньо посегна, / та си посече желепе, / шоко си едно остана. / Той са Тодорки молеше: / .., / Моли, Тодорке, баща ти / мене да не кайдисва. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 90. — Ходил съм, ходил, пътниче, / на Чилен на планината / Вълка войвода да шетам. / Не можих да го намеря, / та му дружина кайдйсах. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 39. — „Бре наведи се, Тодоре, / мержаня да ти наредя“. / .. / Не му мержаня нареди, / хем си го леля кайдиса. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 120. Я майка си му думаше: / — Немой, Димитре, отида / на Милината седянка, / че Мила има, Димитре, / петима братя хайдути, / тия ка да та кайдисат. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 44. Че и йобзе вакло ягне: / как го йобзе, кайдиса го. Нар. пес., СбАИ, 44.
3. Прен. Побутвам, потупвам, разтърсвам. Заспало е челебийче / на момина десна рока. / Мило хи е да го буди, / .. / Кайдиса го, повика го: — „Стани, стани, челебийче.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 177. кайдисвам се, кайдисам се, кайдиша се страд.
— От тур. kiy-mak ‘кълцам, меля (месо); убивам’.
КАЙДЍСВАМ2, -аш, несв.; кайдѝсам, -аш и кайдѝша, -еш, мин. св. кайдѝсах и кайдѝшех, св., непрех. Диал. Със съюз да, та и следв. гл. Решавам се, посмявам да извърша нещо. „Как да кайдисаш да го отсечеш. За огън ли е това дърво. То е една хубост, само да стоиш и да му се радваш...“ И. Волен БХ, 95. Па си иде [Дина] малко поуспокоена уж и с умут да стори това, що я посъветва свекърва ми. Ала се още не кайдисва да го стори. Т. Влайков, Съч. II, 246. Селяните стояха наоколо и някои се кръстеха и думаха: „Как не го догреша, ами кайдиса, та запали тоя божи хляб, от който щяха да се прехранят толкова хора!“ Ц. Гинчев, ГК, 308. — Господ да го порази, изедник с изедника му! — проклинаха го бабичките. — Не му стига хорската мъка, ами и на църквата кайдиса да посегне... Г. Караславов, СИ, 146. — „Какво са и цвете, цвете цъфнало / зад наште кащи в равно гардинче, / да не кайдисаш, да го откинеш.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 241. — Честит, Марко с твоето юнаство, / ка кайдиса, Марко Кралевичи, / та предаде твое мило дете, / та че оно младо да погине! Нар. пес., СбНУ XLIII, 163.
КАЙДЍСВАМ СЕ несв.; кайдѝсам се и кайдѝша се св., непрех. Кайдисвам2. Показа ни два зеленясали бакъра и дума: виждате ли ги, пълни бяха с алтъни .. И нито една-едничка не се кайдисах да похарча. П. Росен, ВПШ, 45. Добра си сълдзи порони / и си навънка излезе, / че влезе в горна горничка, / разпаса синя ивица, / че са самичка кайдиса, / кайдиса и са обеси. Нар. пес., СбГЯ, 229.
— От тур. kiy-mak ‘съгласявам се’.