КА̀ЙЗЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кайзер1; кайзеровски. Революционни избухвания през 1896, 1906, 1911 показват, че кайзерова Германия е носила ядрото на бунта в себе си. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Пред огромната демонстрация на въоръжените работници и войници Карл Либкнехт провъзгласява от балкона на кайзеровия дворец „свободната германска социалистическа република“. Ист. X кл, 206.
2. Прен. Немски, германски (за периода до Първата световна война). Кайзерови войници. Кайзерови генерали.