КАЙМАКА̀МИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на каймакамин; каймакамски. В каймакаминовата стая той завари десетина униформени и цивилни първенци на града и казата, които го изгледаха слисано. П. Япов, ГД, 153.
