КАЙМАКА̀МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е на каймакам; каймакаминов. Влязохме в салона и двамата заптии се изправиха от ляво и дясно на каймакамските врата. Ив. Докторов, ЗД, 103. Каймакамски служби.
