КАЙМАКА̀МСТВО, мн. -а, ср. Истор. 1. В Османската империя — длъжност на каймакам.
2. Учреждението, службата, ръководена от каймакам. В първо начало [комисията] посрещнала голяма препятствия, того ради заключила е да призове на помощ каймакамство, кое ще каже, че Влашка влада извърши то промянене, кое после комисия ще потвърди. Бълг. д, СбПер. п II, 3.
3. Сграда, в която се помещава това учреждение, служба. Минаваше обяд, а Марин още не се завръщаше от конака. Брат му Ицко, .., на два пъти ходи до дюкяна му в чаршията и оттам, през моста, до каймакамството, но вестите бяха все едни и същи: — Не са излезли!... Не са ги пуснали още!... Ст. Дичев, ЗС II, 318. Той тежко стана от масата в работната си стая в каймакамството и ги посрещна по средата на одаята. Д. Спространов, ОП, 364.