КАЙМЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Драгоценен, любим. Имала майка сина петемиа, / сина петемиа, едно кайметлиа, / йе повъркала, младо го женила, / и во неделя невеста му зела. Нар. пес., СбБрМ, 485. А що имаше царот една керка / кайметлия. Нар. пес., СбБрМ, 29.