КАЙРЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; кайретя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Простонар. 1. Издържам, понасям. Все си виках — държат братушките, кайретят милите, ама виж, че тия зверове, хитлеристите, пуснали някой огън — .. — и ще идат гиздавите червеноармейци. Г. Караславов, Избр. съч. II, 461.
2. Грижа се, ядосвам се.
— Други форми: гайретя̀, кайратя̀вам, каратя̀.