КАЙСЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Овощно дърво от семейство розоцветни с ароматни плодове със сладки ядки в костилката; зарзала. Prunus armenica. Двамата се настанихме зад порутената каменна ограда на къщата на кръчмарката Неда, под голямата и сенчеста кайсия. П. Незнакомов, МА, 108. — Щом узрей кайсията, ще ме заведете да си прибера костилките, да не ги изчукат ратаите. Ем. Станев, ИК I и II, 24. Няма я онази порта стара / със ковано чукче и халка, / старата кайсия — над дувара / да ми махне / с чукаща ръка. Ел. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1.
2. Плодът на това дърво. Разглезени, богато облечени деца го замерваха с костилките на праскови и зрели кайсии, които лакомо ядяха пред самите му очи. З. Сребров, Избр. разк., 10. Когато наедряха кайсиите и крушите, от какавидите взеха да се измъкват пеперудите. П. Бобев, ГЕ, 134. Преминаха черешите и вишните, преминаха скорозрейките петровки ябълки, прасковите и кайсиите, присадите. Д. Марчевски, ДВ, 59. Компот от кайсии. Костилка от кайсия. Мармалад от кайсии. Сладко от кайсии.
◊ Ананасова кайсия. Сорт кайсия, разпространен у нас; бадемова кайсия. Бадемова кайсия. Сорт кайсия, разпространен у нас; ананасова кайсия. Лясковска кайсия. Сорт кайсии, отглеждан в района на град Лясковец. Луизетова кайсия. Сорт кайсия, внесен отдавна у нас от Франция.