КАКАВА̀НИН, мн. какава̀ни, м. Простонар. 1. Глупак, заплес. „Гледай я ти наша Станка! .. Тоньо отиде да ѝ помага, а тя го изпратила за позиви. В тая работа сигурно пръст има и Слав. Какаванин! Не си гледа ковачлъка, .., а се наел света да оправя.“ Г. Караславов, ОХ III, 39. — Ние с вас и да работим, и да не работим, председателят ще си получи трудодните. А ние, какавани такива, няма какво да ядем после. Кр. Кръстев, К, 60. Иди ги разбирай тия какавани!... Само се хилят, зяпат жените и пият вечер ракия с директорите на складовете. Д. Димов, Т, 284. // Некадърник. — Нощес видели един [партизанин] като минавал по моста, сред село. .. И докато полицията узнае, офейкал .. — Тия какавани, полицаите, куршум заслужават — каза кметът със зачервено от яд лице. М. Марчевски, ГБ, 51. Те [стражарите] тичаха запъхтени и като нагазиха направо през бодливата тел на оградата, тъй се оплетоха, че дълго време не можеха да излязат оттам. Старшията се развика по тях: — У-ух, какавани! Омотаха се като петел в кълчища! М. Марчевски, МП, 71.
2. Негодник. — Районното ръководство усеща: братовчедът е реализирал за предприятието коскоджамити икономии. Но не го строява, нито му деква: — Как смееш ти, какаванино, да крадеш от залъка на консуматора? Сп. Йончев, С, 26. — Кмет, поп — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето .. — Аз, .., ще се боря и ще гоня тия какавани до девета рода. Ц. Церковски, Съч. III, 223-224.